Перевод: со всех языков на английский

с английского на все языки

със зла

  • 1 умисъл

    design, intent, intention, object
    юр. malice
    с умисъл designedly, deliberately, with set purpose, intentionally, in cold blood
    със зла умисъл with/of/through malice prepense, with malice aforethought
    без умисъл unintentionally
    * * *
    у̀мисъл,
    м., само ед. design, intent, intention, object; юр. malice; без зъл \умисъл innocent of wrong intention; без \умисъл unintentionally; с \умисъл designedly, deliberately, with set purpose, intentionally, in cold blood; със зъл \умисъл with/of/through malice prepense, with malice aforethought.
    * * *
    design ; device ; intention (юр.): with умисъл aforethought - със зла умисъл
    * * *
    1. design, intent, intention, object 2. без УМИСЪЛ unintentionally 3. с УМИСЪЛ designedly, deliberately, with set purpose, intentionally, in cold blood 4. със зла УМИСЪЛ with/of/through malice prepense, with malice aforethought 5. юр. malice

    Български-английски речник > умисъл

  • 2 златен

    gold
    златен лист gold foil
    златна сърма tinsel of gold
    златен пясък gold dust
    златен еталон gold standard
    златна мина a gold mine (и прен.)
    прен., ам. bonanza
    златната среда the golden mean, the happy medium
    златни ръце hands of gold, clever fingers
    златното руно мит. The Golden Fleece
    златният век the golden age
    златна сватба a golden wedding
    златен дъжд бот. laburnum
    златен мой my dear/darling
    златни ти уста! that's the word! that's it!
    * * *
    зла̀тен,
    прил., -на, -но, -ни gold; ( позлатен или като злато) golden; \златенен еталон gold standard; \златенен залеж goldfield; \златенен лист gold foil; \златенен пясък gold dust; \златенна валута gold currency; \златенна мина gold mine (и прен.); прен. амер. bonanza; \златенна сърма текст. tinsel of gold; \златенни запаси gold reserves; със \златенни краища gilt-edged; • \златенен дъжд бот. laburnum; golden chain; \златенен мой my dear/darling; \златенна сватба golden wedding; \златенна среда the golden mean, the happy medium; \златенна треска gold rush; \златенни ръце hands of gold, clever fingers; \златенни ти уста! that’s the word! that’s it! Златният век истор. the golden age; Златното руно мит. The Golden Fleece; намирам \златенната среда strike a happy medium; той е \златенен човек he’s worth his weight in gold, he’s a dear fellow.
    * * *
    auric (хим): a златен mine - златна мина; golden
    * * *
    1. (позлатен или като злато) golden 2. gold 3. ЗЛАТЕН дъжд бот. laburnum 4. ЗЛАТЕН еталон gold standard 5. ЗЛАТЕН лист gold foil 6. ЗЛАТЕН мой my dear/darling 7. ЗЛАТЕН пясък gold dust 8. златна валута gold currency 9. златна мина а gold mine (и прен.) 10. златна сватба a golden wedding 11. златна сърма tinsel of gold 12. златна треска a gold rush 13. златната среда the golden mean, the happy medium 14. златни запаси gold reserves 15. златни ръце hands of gold, clever fingers 16. златни ти уста!that's the word! that's it! 17. златният век the golden age 18. златно правило a golden rule 19. златното руно мит. The Golden Fleece 20. намирам златната среда strike a happy medium 21. прен., ам. bonanza 22. със златни краища gilt-edged

    Български-английски речник > златен

См. также в других словарях:

  • огнище — ОГНИЩ|Е (3*), А с. 1.Костер: Въжизаѥма˫а огнища въ новы˫а м(с)ца. отъ нѣкыихъ. прѣдъ своими дѣлательницами и прѣдъ домы. ˫аже и прѣскакати нѣции по нѣкакѹѹмѹ обычаю. дрѣвьнюѹмѹ ѹродьствѹють. отъселѣ ѹпразни||ти повелѣваѥмъ. (τὰς… πυρκαϊος) КЕ XII …   Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)

  • мужество — (1) 1. Храбрость, отвага, доблесть: Истягну умь крѣпостію своею и поостри сердца своего мужествомъ. 5. Радуя ся въ уности добродѣтели искусъ приятова, Еустафие, дѣти лишенъ бывая и съвьрьстьница твоея пленение престрада тьрьпѣньно, поносивъ… …   Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"

  • беззълобиѥ — БЕЗЗЪЛОБИ|Ѥ (41), ˫А с. Незлобивость, кротость, простодушие, безгрешность: Безълобиѥ твори ср҃дцьмъ а чистотоу тѣлъмь. (ἀκακίαν) Изб 1076, 69 об.; не пожьнѣте класа не оуже съзьрѣвъша. нъ млеко безълоби˫а носѩща. СкБГ XII, 14а; Благое ваше… …   Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)

  • добродѣтель — ДОБРОДѢТЕЛ|Ь1 (888), И с. 1. Добродетель, следование правилам христианской веры и нравственности: Въстѹпи на добродѣтель стьзю. поиди скоро Изб 1076, 58 об.; [о Борисе и Глебе] свѣтилѣ присно сиѩющи и ѡзар˫ающи. свѣтъмь добродѣтелии. Стих… …   Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)

  • обрѣсти — (1270), ОБРѦЩ|ОУ, ЕТЬ гл. 1.Найти, отыскать, обнаружить: Таино мѣсто ѡбрѣтъ и сѣдъ съ тихостию помѧни. грѣхы и отъпадниѥ ц҃рьства. Изб 1076, 36; иди съглѧдаи въ сѹсѣцѣ. еда како мало мѹкы ѡбрѧщеши в нѥмь ЖФП XII, 54г; ошедъшю же ѥмѹ [на поиски… …   Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)

  • благостыни — БЛАГОСТЫН|И (85), Ѣ ( Ѧ) с. 1.Доброта, милосердие, благосклонность: молю ти сѩ. ˫ако да възвеличаю и азъ. съ моученикома. исусе христе мъногоую твою благостыню. Стих 1156 1163, 104; о колико бл҃гостын˫а твоѥ˫а г҃и ˫ако показалъ ѥси такъ… …   Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)

  • глиньныи — (8) пр. Сделанный из глины: Достоить ли ре(ч). глиньнѹ съсѹдѹ молитвѹ да˫ати осквьрньшюсѩ ци ли толико. древѩнѹ. а инѣ(х) из(б)ваті. ˫Ако же древѩнѹ тако же глиньнѹ тако мѣди… и всемѹ творитьсѩ мл҃тва. КН 1280, 518г; птоломѣи именемь… носѩ ѹбо… …   Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)

  • мостъ — МОСТ|Ъ (65), А с. 1.Мост: А се мостьникѹ ѹроци. помостивъше мостъ. взѧти ѿ •і҃• локотъ. по ногатѣ. || аже починить моста ветхаго. то колико городень починить. то взѧти ѥмѹ по кунѣ ѿ городне. РПр сп. 1280, 625–626; то же РПрМус сп. XIV, 17 об.;… …   Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)

  • нечьстиѥ — НЕЧЬСТИ|Ѥ (99), ˫А с. Нечестие, безбожие; беззаконие: сихъ пѹтьѥ сѹть събирающеи безакониѥ нечистиѥмь [так!] свою д҃шю обиѥмлють. СкБГ XII, 10г; ѿ сихъ ѡви ѹбо нiчимь(ж) ѿ ветхыхъ елiнъ различьни суть. i неч(с)тьемь i студодѣ˫аниѥмь. КР 1284,… …   Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)

  • нѣкакыи — (140) пр. Какойто, некий: ˫ако се нѣ при коѥмь зъданѣ съсѹдѣ. малѹ нѣкакѹ влагѹ имѹштѫ. аште въложиши || ѹгль огньнъ. исѹшѧѥть и пожьжеть влагѹ (τινα) Изб 1076, 208–208 об.; Бысть въ то врѣмѧ съмѧтениѥ нѣкако. ѿ вьселѹкавааго врага ЖФП XII, 57г;… …   Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)

  • оскоудѣвати — ОСКОУДѢВА|ТИ (11), Ю, ѤТЬ гл. 1.Уменьшаться, иссякать: ˫ако же скровище ˫авлено ѡскѹдѣваѥть. тако и добродѣтель про˫авлена. погыбаѥть. (σπανίζεται) ПНЧ 1296, 177; створи кадилниць •р҃• и темь˫аньникы и… съсѹды премногы, зла(т) же множьство не… …   Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»